От няколко седмици се каня да ви представя питка,коята се получи страшно ароматна мека и вкусна.
Вече няколко пъти писах ,че правя тестото и с прясно и с кисело мляко,с мая и сода и много съм доволна .Резултата е сигурен успех.
Ето и рецептата за тестото ,на тази питка :
2 бр. яйца
1 ч.ч кисело мляко + 1к.л. сода
1 ч.ч. прясно мляко
1ч.л. сол
1к.л. захар
3-4 с.л. олио(обикновенно го добавям на око),да не е много ,но не и малко ,1-2с.л. са малко
брашно 700 ГР.-пресято ,
в 300-400 гр от. брашното се разбърква сухата мая.Ако маята е за 1кг.,половината,ако е за 500гр.-цялата.. Питката отначало се замесва с брашното към ,което е добавена маята,а после се доомесва с останалото пресято брашно ,до получаване на меко тесто.
Тестото разделям на няколко топки,без значение от големината ,3-4 бр.Всяка топка разтилам върху намазнена повърхност,с обилно намазнени ръце до дебелина 5 мм. като гледам да има правоъгълна форма.
Поръсвам всяка кора с: червен пипер,ронена чубрица,шарена сол и сирене.
Навивам на руло и нарязвам на парченца ,като гледам да го разрежа на толкова парчета ,че всяко да е с ширина около 3-4 см.
Подреждам в намазнена тава ,като пънчета едно до друго и оставям във фурната на 50 градуса, след 30 мин увелечавам температурата на 70 градуса,
след 30-40 минути (когато се надигнала достатъчно ,почти двойно)увелечавам тем. на 100 градуса,
Не бързам да се запича ,ако започне да розовее покривам с алуминиево фолио.
Питката продължава да се надига,да расте на горе,но трябва и да се изпече,затова най много държа на 100-120 градуса и така 30-40 минути,след което увеличавам на 150 градуса ,с фолио.
така 10-20 минути и увуличавам на 180 градуса,за около 15 мин.Отстранявам фолиото.
Изпичането продължава ,сега се намалят градусите малка по малко от 180,на 150,на 120,до 100 като не се изпуска от очи с цел да и направим хубав запечен вид и да не го прешпорваме.
Топла питката ,веднага напръсквам със студена вода,покривам с фолиото и кърпа.След 15-20 мин развивам питката,за 5 мин .
Дано ,не ви изглежда много сложно,но се постарах да опиша подробно процеса на изпичане,защото според мен ,той е много важен.
Отдавна чакат реда си :
ПУХКАВИ САНДВИЧИ
За тези сандвичи правя нещо като заливка.Смесват се и се разбъркват,заедно:
3 бр яйца, 2-3 с.л. масло или маргарин,2-3 с.л. кисело мляко,малко настърган на ситно кашкавал, 1ч.л. брашно до две лъжички и сол.
Трябва да не е течаща,аз уплатнявам сместа с настърган кашкавал,но ако няма те става и с малко добавяне на настъргано сирене.
С тази заливка хубаво заливам филиите, по 2 с.л. от сместа .Подреждам шунка ,нарязана на кубчета(колбас) и тогава поръсвам с настърган кашкавал в повечко.Запичам на грила.
Ще завърша с торта.Естествено,то при мен без торта не става :)
Тази торта направих за моя добра приятелка,много добра приятелка,сърдечна приятелка.
От тези приятели ,с които си пасваш от първата минута и сякаш дълго време сте се познавали ,даже може да си говориш с поглед-от първия поглед,да усещаш от очичките на човека ,всичко унова,което остава между думите и тези неща ,за които няма точна дума.
Приятелството ни е ново,като се замисля и не чак толкова ново ,почти две годишно.
Преди 1 година започнах да се вълнувам от декорирането на торти. Февруари,преди година направих първите си торти за рожденния ден на моята дъщеря.Тогава започнах да споделям с нея как съм умувала ,какво съм правила,като си нямам никакви форми,пошове ,накрайници ,за да направя всяка една торта,а колко много ми харесва въпреки трудностите.Имах само един шприц,който не е много качествен.
Тортити ако желаете може да видите тук
и тук
Разказвах и как като съм се ровила из нета съм виждала какви какви неща има и какво правят с тях. Та така,така ..... за рожденния ми ден се видяхме на по кафе .Такава изненада ми беше спретнала -подарък.Докато плащам сметката ми го напъхала в торбата ми.Та тя ми подари първия и единствен пош,който имам с три накрайника(две цветя и едно листо),съединител за нокрайник и комплект за оформяне на пеперуди и буболечки.
Толкова много се радвах,даже подскочих,не можех да повярвам ,че са си мои и ги държа в ръцете си,а не ги гледам на монитора.
Трябваше да и направя торта.Тя ме търпя цяла година с моите торти и тортоправеници,и накрая без торта-няма как?
Затова пазех тази торта ,за да ви я покажа и да отбележа първия рожден ден на блога.